ГЛО̀ЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който поради твърдостта си или неравната си повърхност гложде, убива.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: г л о̀ з д а в.
