ГЛУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до глума; шеговит, закачлив. Сам, да избегне глумна превара, / момко задним се в къта изръпна... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 114.
