ГЛУ̀ПЛЬО, -то, мн. -вци, ср. Индив. Глупак. Гледах я [Малица], майко, що гледах, / сам си се люто осъдих: / защо се държа студено, / защо ѝ дума не думам, / защо съм глупльо, нехайник, / какъв ѝ кусур намирам. Ц. Церковски, Съч. II, 220.
