РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ГЛУ̀ХЛЬО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Пренебр. Глух човек; глухар².

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Източник: Речник на българския език (онлайн)