ГЛУХОТЀВИНА, мн. няма, ж. Диал. Глухота (в З знач.). Обадиха се птици, звъннаха чанове и глухотевината като мощна птица отхвърча, за да екнат из гората блеенето на овцете и на славеите песните. Н. Хайтов, ШГ, 262.
