ГЛУ̀ШЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Миши; глушчев. Кой ке по път ке поминет / вратете го да го вратиме, / ужина да му дадеме, / от желка яйца кавгана, / от жаба нога пастърма, / от глушево меше сирене, / от лешник бочва ракия. Нар. пес., СбБрМ, 509.