ГЛУШЧЀ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от глушец; мишле.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЛУШЧЀ2, мн. -та, ср. Диал. Къса до кръста дреха без ръкави; късаче.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.


Източник: Речник на българския език (онлайн)