ГЛЪБА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., прех. Остар. и диал. Дълбая, глъбам. Затова най-напред начнали да глъбаят букви и образи на дръво, па да ги печатат. Лет., 1874, 161.


Източник: Речник на българския език (онлайн)