ГЛЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който е изпълнен с глъч, шум. И как мъчително те дирех сред безброя / по гмежни пътища, по глъчните стъгди! П. К. Яворов, Съч. I, 168.
