ГНЕЗДЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. За птица — правя, вия гнездо. Някои птици строят гнездата си на закрито. Такива са например кълвачите. Те гнездят в дупки, издълбани в стъблата на дърветата. М. Йосифов, ЗФБ, 19. И двата вида ветрушки [птици] гнездят по сградите на селищата и рядко по дърветата в природата. Черношипата понякога обича да се настанява в чужди гнезда. Ст. Дончев, ПНД, 36. Знайте, че не всички птици гнездят по едни и същи места. Едни от тях обичат да си вият гнездата високо по дърветата. Ив. Димитров, ОП, 25.

2. За птица — снасям яйца, мътя и отглеждам малките си. Щъркелите, които гнездяха по дърветата, летяха уплашени ниско над къщите и все още не смееха да кацнат в гнездата си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 290. Скиташе из планината да дебне дивеч,.. да лови диви гълъби из хралупите на дъбовете, дето тия птици гнездяха. Ем. Станев, ПЕГ, 59. По времето, когато синигерите гнездят, двойката родители прелита около 350-380 пъти, за да храни малките си. ВН, 1958, бр. 2063, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)