ГНЕТУ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. като прил. Остар. Книж. Гнетящ. — Ужасно! — мислеше си тя още под гнетущото впечатление на Станевия разказ. Ив. Вазов, Н, 32. Амнистията, ако ни беше оставила тука,, беше, обаче, смъкнала от гърдите ни ония гнетущи вълнения и тревоги, с които бяхме живели досега. К. Величков, ПССъч. I, 149.
— От рус. гнетущий.