ГНО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. Който е изпълнен с гной. Тя започва внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183. Как парят босите крака — / подути / в грозни, / гнойни рани... В. Андреев, ППес, 78. Гнойни сливици.
2. Който е съпроводен с гноясване, отделяне на гной. Гноен апендисит. Гноен плеврит. Гнойна ангина. Гнойна инфекция. Гнойно възпаление.
ГНОЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За почва, земя — който е наторен. „Я да бях знала, / хубава китко, / кой тебе садил / в гноена земя.“ Ч, 1872, бр. 13, 612.