ГНУ, мн. -та, ср. Преживен бозайник от семейство кухороги, причисляван към семейството на антилопите, който живее в Африка, прилича на кон, но има рога като на вол. Connochaetes. Стада от биволи, антилопи гну, зебри и жирафи правеха голям кръг около мястото, където лежеше лъвът. Й. Попов, ТС, 62. След вечеря младите негърки прибраха съдовете и пометоха пода с опашки от гну. Гр. Угаров, ПСЗ, 158.

— От афр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)