ГНУ̀СНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Гнусота, гнусотия. Когато ядете, яжте благоукрашено и чисто, да не докарвате гнусност и неприятност на ония, които ядат. Е. Васкидович, ПП (превод), 98. „Дъното [на кораба] направено от лоши мисли, крайщата (..) от измяна, слепена от гнусности и срамни работи твърде добре залепени.“ Д. Писарев, УЖ (превод), 59.
— Друга (остар.) форма: г н ъ̀ с н о с т.