ГОБЛЀНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гоблен. Обикновено възрастните бяха на работа, но той не се отчайваше — нареждаше на децата: — Веселинке, я махни туй гобленче оттам и го закачи ей-тукана! А. Тонич, ГЗМ, 37.
