ГОВО̀РЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от говоря като прил. 1. Който има способността да подражава на човешкия говор, като произнася някои думи. Говорещ папагал.
2. Който е много изразителен; красноречив. Тя го гледаше втренчено с говорещ поглед.
3. Като същ. говорещия<т> м., говорещата ж., говорещото ср., говорещите мн. Само членувано. Човек, който говори. Момчил вдигна бързо глава и изгледа говорещия изпитателно. Ст. Загорчинов, ДП, 94. Седеше си той кротко и мирно и слушаше мъдростите на говорещите. Н. Каралиева, Н, 41.