ГО̀ГОЛЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. За литературен образ, герой и под. — който притежава характерните черти на героите на Н. В. Гогол. Той е достоен зет според родителите на Мина и безопасен съперник — според Яворов: гоголевски тип който може да влезе цял-целеничък в една българска „Женитба“. М. Кремен, РЯ, 198.