ГОДЍШНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Периодично издаван обикн. веднъж в годината сборник с научни статии, отнасящи се до сродни специалности. Резултат на огромна работа, която дейците около Народния музей в тишина и скромност вършат, е годишникът на музея за последните четири години. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Работата му се състоеше да прави извадки и резюмета от все нови и нови статистически годишници. Д. Димов, Т, 149-150. Годишник на Софийския университет.
ГОДЍШНИК2, мн. -ци, м. Диал. Човек, който е поканен и отива на сватба; сватбар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.