ГОЛА̀ЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от голак (в 1 знач.); голишарче. Бате Коле държеше в ръцете си птиче гнездо, вземаше от него голачетата и цели ги гълташе, като замижаваше срещу слънце. К. Петканов, СВ, 103. Тогава дядо Костадин погледна земята и забеляза стъпките си. Като птичи гнезда личеха върху пръстта. Колко много голачета се хранеха от такива човешки стъпки! К. Петканов, СВ, 192.
ГОЛА̀ЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от голак2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОЛА̀ЧЕ3, мн. -та, ср. Диал. Кожухче без ръкави. Долу, на двора под чардаците, стояха или клечаха на плочите тълпа бежанци, свиваха се в опърпаните си голачета и чакаха. Д. Рачев, СС, 9.