ГОЛЕМЀЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от големея.

ГОЛЕМЀЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от големея се. Но извънредно странен като човек, с вкостенели вече навици, с нетърпимо за новоосвободените, засилващо се с възрастта големеене,.., новият перфект не би могъл да се задължи повече от четири месеца. Т. Жечев, БВ, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)