ГОЛЕМЀЯ, -èеш, мин. св. големя̀х, прич. мин. св. деят. големя̀л, -а, -о, мн. големèли, несв., непрех. 1. Ставам по-голям, по-едър. Ставаше ми леко-леко от тия думи, та се затичвах, премятах в ръце калта и дорде се обърне човек, тухлата заемаше вече своето място в редиците, които от минута на минута големееха. Кр. Григоров, ОНУ, 58. Слагаше ръце върху накоравялата си утроба и ужасът отново полазваше душата ѝ. С всеки ден тя чувствуваше как онова страшно нещо расте, големее, проличава и като че ли насилва да я предаде на хората... Г. Райчев, ЗК, 80.
2. Прех. Диал. Правя нещо да стане по-голямо, по-едро. Само лежиш и спиш, ручек, вечера поеке от нас ядиш и нищо на тебе нема да клааш, само мео го големейш. Нар. прик., СбНУ ХIV, 105.