ГОЛИА̀ТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Голиатски. След седмица той се върна малко изтънял, изправи се сред килията в целия си голиатовски ръст. Ем. Манов, ПС, 14-15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)