ГОЛОГЛА̀ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от гологлав. Стани ми, синко, отори. / Че стана Русин отори / гологлавичък по шепчица. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)