ГОЛОГРЪ̀Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с голи, открити гърди. Аз живея в Букурещ!/ Земний рай е, ще речеш /.. / Там видях една мома/ гологърда и сама. Ив. Вазов, МЧ, 9-10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)