ГОЛОЗЪ̀РНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За зърнени култури — чийто зърна са без люспи или при овършаване се освобождават от тях. Някои археолози твърдят, че от неолита до раннобронзовата епоха основните житни храни са били шестредовият голозърнест ечемик и двузърнестият лимец. Л. Петров и др., БНК, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)