ГОЛОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с голи, без пера крила. Орелът се спускаше съм стария дъб, където беше гнездото му, куцаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. А. Каралийчев, В, 50. Сега Тодор му изглеждаше като голокрило врабче, което безпомощно писка. Х. Русев, ПС, 127.