ГОЛОПЪ̀ПЕСТ, -а ,-о , мн. -и, прил. Рядко. Който е с оголен корем, недостатъчно облечен. Пловдив. Разбутани къщи, голопъпести деца, разтреперани от студ. Разплакани майки. Посърнали мъже. Хр. Радевски, Избр. пр III, 82.
