ГОНЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Гонче. Дошло с магарчето си и едно ловно куче гончар. А. Христофоров, О, 60. Отличен гончар, Сакар преследваше лисицата и не я оставяше, докато най-сетне не я настигне и стисне за шията. Д. Калфов, Избр. разк., 287.
