ГОРЕИЗРАЗЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. За който се говори преди говореното в момента; гореизложен, гореказан. Даже и калоферският векилин са съзнава, че в сляпото царство царува и оная глава, която им едно око. Разбира са, че гореизразеното от нас мнение е само голо предположение. Л. Каравелов, Съч. VII, 46-47.