ГОРЕУПОМЕНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореспоменат, горепосочен; горепоказан, гореуказан. Книжната образованост на гореупоменатите лица само на няколко време е задържала успеха на ереста, защото.. е била достояние само на няколко лица. ПСп, 1871, кн. 4, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)