ГОРЀЩНИЦИ мн., ед., (рядко) горèщник, м. Дните 15-17 юли (по стар стил 29-31 юли), които се смятат за най-горещите дни през годината. И сякаш спиртосани в тези горещници, / пак старчески крачим, ний младите грешници. Хр. Смирненски, Съч. II, 137. Дни на огнени горещници / палят столичния град. Хр. Смирненски, Съч. II, 108. Рано ранила майка му, / .. / Във петък, първи горещник, голяма ляба месила, месила и го опекла. Нар. пес., СбВСт, 73.

— Друга форма: г о р я̀ щ н и к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)