ГОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който може да гори. Органичната и пиритната сяра спадат към отделящите топлина елементи на топливото и заедно образуват така наречената горлива сяра. К. Дойчев, МП (превод), 28. За да се получи негасена вар, необходимо е варовикът да се загрее (изпече) в специални пещи. Като гориво в тези пещи се използуват каменни въглища или горлив газ. Хим. VII кл, 1965, 71. Горливи изкопаеми.