ГО̀РНИЩЕ1, мн. -а, ср. Горна част на нещо; горница. Когато шапката беше на привършване вече, остави я на масата и излезе.. и чак като се завърна привечер, я доуши.. — Гледайте,.. Горнището ново и долнището ново. Ил. Волен, РК, 69. Петър,.. пристъпи лениво към чешмата.. свали горнището на пижамата си и започна да се мие. В. Райков, ПВ, 12. Ботушите им бяха в окаяно състояние:.., със скъсани подметки и разпрани горнища — окърпени, набръчкани, мръсни. П. Вежинов, ВР, 169. Сам аз с очите си я [Елена] видях. Седи все на горнището на кулата,.. Сякаш някого чака. Ст. Загорчинов, ДП, 356.
ГО̀РНИЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. 1. Горната част на ярем, която лежи върху врата на впрегатния добитък. Бъкълчето, закачено за оралицата, се клатеше еднообразно и подрънкваше глухо по върбовото горнище на хомота. Г. Караславов, Избр. съч. I, 322.
2. Горното подвижно дърво на набърделки (Ст. Младенов, БТР).