ГОРНОБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до Мизия и Тракия (Северна и Югоизточна България). Когато дойде за пръв път в О., консулът говореше из чаршията на горнобългарски, та някои го взеха за българин от България. Д. Талев, ГЧ, 49.