ГОРНООРЯ̀ХОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Горна Оряховица (град в Северна България). През ония паметни дни, когато нестихващи топовни гърмежи оглясаха старопланинските скатове, на горнооряховския пазар върлуваше арбанашкият чорбаджи Тодор. А. Каралийчев, ТР, 193. В града влизаха момци и зрели мъже — по дряновското и севлиевското шосе, през Дервентската бариера и по стръмното горнооряховско шосе под Арбанаси. В. Геновска, СГ, 317.


Източник: Речник на българския език (онлайн)