ГОРНЯ̀НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от горнянец. Днеска Иванчо замина, / утре Иринка сгодева / за едно момче горнянче. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 55. Слязло ми ѝ момче горнянче, влашки говеда караше. Ст. Младенов, БТР I, 456.
