ГОРОЛО̀МЕЦ, мн. -мци, м. 1. Човек, който изсича, унищожава горите; горолом. Такъв ми е занаятът сега. — Пазя гората от гороломци, наглеждам подрастите... Ст. Станчев, ПЯС, 36.
2. Диал. Гороломник.
