ГОРЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Горчив. Море синко бре, со сладко, благо ядене и пиене не те остаат треската,.., незе горчливо, горчливо и луто опние. СбНУ XIV, 105. По-сладък и по-горчлив от язик чоечки немат друго. СбНУ IV, 238.
