ГОРЯНЍНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Горянин2. Подухнал е ветър горянинец, / подигнал е Марина коприна: / Светнала е мъненка Марийка, / светнала е като ясно слънце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)