ГОСПОДА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от господар; млад господар или синът на господаря. Па на сина дума [майката] продумуе: / — Фала тебе, Павле господарче, / стегнете ми коня дорелия / и дайте ми пари за арчене! Нар. пес., СбНУ XLIV, 223.
