ГО̀СПЪЛ м. Муз. 1. Вид негърска химново-религиозна музика за песни с евангелско съдържание, която се изпълнява солово, възникнала в САЩ. Майкъл Джексън се вдъхновява от госпъл. Д, 1998, бр. 195, 5. Певецът следва традицията на спиричуълите, сливането на госпъл и блус. Диал., 1990, бр. 7, 13.

2. Песен в този стил. Няколко госпъла в изпълнение на Махалия Джаксън остават класика в жанра.

— Англ. gospel 'åâàíãåëèå'. — Друга форма: г о с п е л.


Източник: Речник на българския език (онлайн)