ГОСТОПРИЀМНИЦА ж. Остар. Кръчма и гостилница с легла за пътници и обор за добитък; страноприемница. Скоро ловецът на мечки се отби от пътя и тръгна по просеката за една напусната гостоприемница. А. Дончев, СВС, 59. Воловете им [на бежанците] преживяха под сенките на аркадите в обществените гостоприемници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 119. А на Ново село построи едно здание.., уж за гостоприемница, а всъщност то щеше да служи за свърталище на апостолите. З. Стоянов, ЗБВ I, 108.
— Други форми: г о с т е п р и è м н и ц а, г о с т о п р и ѝ мн и ц а.