ГО̀ТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. 1. Хубав. С такъв мъж и такава кола отивам и до морето — смееше се Мимата на раздяла и не бързаше да слезе. — Казват, че си имал и готина каравана с еркандишън... И. Велчев, КЕЛ I, 35. — Избери си едната [котка] де — каза Жак.. — Благодаря — каза Крис и се усмихна. — Защо? Не ти ли харесват? Държат се много добре.. Нямам нито една драскотина .. — Напротив, харесват ми. Готини са. Но не ми е до това сега, Жак. Д. Цончев, П, 77-78.
2. Добър, отзивчив, приятен. — Той трябва да бъде шеф. Един от най-готините хора, които съм срещал, е.