ГРА̀БАМ, -аш, несв., прех. Диал. Грабвам. — Хайде, грабайте по една тояга и скоро да чукате, че няма време. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 304. „Грабайте телата!“ някой се изкряска / и трупове мъртви фръкнаха завчаска. Ив. Вазов, Съч. I, 204. грабам се страд. Българобран не се купува, а се граба. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 124.