ГРАВИТО̀Н м. Физ. Хипотетична елементарна частица, квант от полето на гравитация, която има нулева маса. Елементарните частици се делят преди всичко на два основни типа — лептони и адрони (отделно стоят фотонът и хипотетичният гравитон). Вселена 69, 171. Наскоро се откри, че „виновници“ на притеглянето са извънредно малки частички, наречени гравитони. ВН, 1959, бр. 2459, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)