ГРАДИНА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до градинар. Посрещна ги турчин ратай, препасал кожена престилка и с градинарска ножица в ръка. А. Христофоров, А, 61. Къщичката на майстор Томаш се намираше на края на града и през две улички от нея започваха зеленчуковите градини с пръснати из тях градинарски колиби. Д. Ангелов, ЖС, 90.

◊ Градинарска супа. Готв. Супа от различни зеленчуци.


Източник: Речник на българския език (онлайн)