ГРАДЍНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от градина (в 1 знач.). Веднаж баба зася една семка в градинчето ни и поникнаха най-напред две листенца. Кр. Григоров, ОНУ, 74. Ней зе дори да ѝ се струва не тъй добра и удобна тая залибена къща, .. нема порта, нема никакво градинче, нема дори и двор. Т. Влайков, Съч. II, 114. Заспало моме у градинчето, / турило глава под трендафилот. Нар. пес., СбНУ Х, 43.