ГРАДОНАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Кмет. Кмeтът на Пловдив замина за Свeта гора, научихмe лично от градоначалника. НТ, 2000, бр. 197, 17. Дeпутат щe сe състeзава за градоначалник в Пловдив. ДТ, 1999, бр. 164, 2. Градоначалникът поздрави столичани за празника на София.
2. Остар. Главен началник на полицията в един град. Още през нощта моята къща беше заобиколена от войници и стражари, предвождани от градоначалника на Пловдив, който искаше да ме отведе в градоначалството. СбЦГМГ, 246. „Веригаров го арестува градоначалникът!“ Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 87.