ГРАДОНАЧА̀ЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Остар. Главно полицейско управление в голям град. Какви са тия приятни надежди, които софийските граждани, без разлика на политически убеждения, възлагат на новия управляющ делата на градоначалството? Ал. Константинов, Съч., 60. В ония години пътуванията в чужбина ставаха без каквито и да е формалности.. Паспортът, който беше без портрет, можеше да се получи в София от градоначалството, в провинцията — от местните административни власти за няколко минути срещу такса от пет лева. К. Константинов, ППГ, 108.

2. Остар. Сграда на градско полицейско управление. Стаменков излезе от къщи вече гневен.. Отиваше в градоначалството. А. Страшимиров, А, 116-117. На другия ден отидохме в общината, после в градоначал- ството, взехме си по за пет лева един паспорт и в 6 часа следобед .. отпътувахме през Загреб-Фиуме за Венеция. СбАСЕП, 169.

3. Рядко. Кметство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)