ГРАДОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За облак — който носи градушка. Чух как селяните се оплакваха, че през лятото градоносен облак очукал нивите им по полето и те не могли да приберат зърно жито. А. Спасов, С, 19. Появиха се на небето черни градоносни облаци като подгонени гигантски чудовища. Ив. Карановски, Разк. I, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)